четвъртък, 27 май 2010 г.

Реферат по имиграционни въпроси пред българска публика

„Да си призная - пристрастна съм!Моята най-добра приятелка е арменка. И когато преди години ми разказваше за изтезанията арменски , заедно гледахме документални филми , плаках с нея за болката на народа й. Тя рядко се оплакваше. Веднъж ми разказа за нейния приятел , който не можеше да се ожени за братовчедка й , понеже няма паспорт. Абсурд!? Не. Българоарменско ежедневие. Тогава се запитах - какво ли е да нямаш паспорт ?“

Някой индивиди започват да се прозяват...Преминавам бързо към същността на въпроса:

„Няколко години по-късно разбрах, че множество работещи в Обединени арабски емирства познават чувството да им бъдат отнети паспортите. Практиката е следната: За периода на престоя им работодателят съхранява документите за самоличност като ти издава нови , арабски лични карти. С новите документи не можеш да напускаш страната,можеш да се движиш само между емирствата. Паспортите могат да се получат след подпис в дебелия тефтер на облечен в дишдаша арабин, който гледа подозрително и предупреждава, че до 24 часа ( или след приключване на едномесечната отпуска ) трябва да бъдат върнати при паспортите на останалия персонал. Защо работодателят налага изкуствена забрана за пътуване? Приема се , че всеки работник с поведението си може да оскверни имиджа на компанията, затова те си запазват правото на санкция. Като родител към непослушното си дете.
Но да има абсурдни практика в Арабския свят сякаш сме свикнали. Ние – българите - се смятаме за по-развити. Доколко сме развити в отношението си към бежанците обаче?“

Тук излиза един колега с пенсионирана количка от бързия влак София-Варна. С ужасяващ стряскаш скърцащ звук той раздава студени напитки и разлива кафе от термоса. Арабско с много утайка.

„ Българската държава се отнася към кандидатите за бежанци по мащерски. Храни ги с хляб и чай и ги държи под абсолютен контрол. Отнема им правото да живеят свободно. Като наказание за извършена пакост. Налага забрани, а ако някой попита защо – отговаря ощипано: Ти знаеш колко по-зле има? В Афганистан нямат тапети по стените, в Бусманци има. Той да се радва, че и толкова му даваме.
Редно е да се запитаме Кой всъщност дава?Хайде сега по кръчмарски да извадим тефтера. Кой плаща сметката и кой поръчва музиката? И след като плащам, защо нямам право да определям. Нали уж мен-природеното дете -българчето пазят от лошия ми събрат.“
Поемам си въздух
"Не искам брат ми да е затворен. Не искам да се чувствам отговорна, че на него му е зле. Искам той да е свободен, да работи , плаща данъци и осигуровки , радва се на блестящо здраве, създава семейство и отглеждаме децата си заедно. Ооо, как бих се радвала той да живее сред нас,защото цвета на кожата му е друг. И неговите деца играят с моите. Защото само така няма да ме е срам, ако утре детето ми се скрие във фустите от уплаха, ако срещне цветнокож"
На сцената излиза псевдоадвокат, който се оказва всъщност журналист тип Папагал:
„Много шум се вдига и всеки публикува жежко мнение..Какво ме занимавате изобщо? Колко по-тежки случай има,айде,.. да се екстрадират оттам, откъдето са дошли...“


Тук нетърпеливи блогъри в унисон с оперението на артиста от първия ред го надвикват : „Ние се интересуваме, ние , ние писахме , ние, ние!“

„Прекрасно, вие сте запознати със проблема, нека преминем тогава към разрешението му. Да създадем неправителствен сектор, който по естествен начин да контролира своеволията на властимащите. Да ангажираме обществото- доброволци, приемни семейства. Ще се състои митинг на 06.06 от 11 до 13 часа пред Специален дом за временно настаняване на чужденци – Бусманци...“

Заглъхвам, от залата се носят стонове и възгласи.
Аз няма да дойда
И аз ,
И аз..

Залата се опразва.
Млад момък с тъпоумно изражение коментира: „Че кой ги е карал да се "плющят" като си знаят положението на нелегални?Пък теб да не съм те бил да ходиш в Арабия?Ай' мно'у ти здраве!“
На последния ред остава последната ми надежда за съмишленост. Един чичко на средна възраст още не е напуснал. Вероятно е заинтересован? Запътвам се задъхано към него, за да се запознаем. Радостта ми утихва с всяка крачка.
Той дреме.

4 коментара:

  1. Даже не се нуждае от коментар!Ако го прочете бившата ти директорка в училището където си се опитвала да преподаваш, ще се пръсне от кеф! Ще осъзнае, че вече си ударила с дупето на дъното! Успех в кариерата......!!??? Г.И.

    ОтговорИзтриване
  2. Това момиче има разпореждане от Дирекция Миграции за напускане на страната - неколкократно! ДАБ и отказва статут на бежанец! Административния съд в Монтана е потвърдил решенията им! Тя не се съобразява с никоя институция в РБ подкрепяна от семейството арменци при които живее. Държавата в лицето на МВР трябва да предприеме необходимите мерки спрямо тях с цел недопускане на това своеволие да стане пример за подражание!!!

    ОтговорИзтриване
  3. Гадателството го остави на умелите. Не съм учителка. Ако искаш да ни запознаеш , заповядай на някое от предстоящите ни посещенията в "дома" в Бусманци.
    Поздрав

    ОтговорИзтриване
  4. Говоря за Лидия !!!
    Г.И.

    ОтговорИзтриване