петък, 11 октомври 2013 г.

Бежански позор

През последните 20 години жлъчна тема е имиграцията в България. "Всички бягат, не останаха млади хора" разказва баща ми по телефона в международните ни разговори и буца засяда в гърлото му. Млади хора пристигат, но им се обръща гръб. Когато бях дете и капризничех, получавах плесница с обяснението: "Като не знаеш какво искаш...".
Със същата педагогическа семантика пиша този пост като шамар за всички, които не приемат бежанския шанс.

От години ме е срам да съм българка, защото в собствената ми страна има двоен статут на гражданите. Раздвоението е предимно на българи и ..други. Други - цигани, турци, арменци, сирийци. Нагледах се и се наслушах на глупости с годините.

Всекидневно конфронтирам германците с въпроси, относно закостенялостта им и неприемането на други националности. Според моите виждания европейската неприязън към съседите, източноевропейците, американците, пришълци от други континенти и планети, принадлежащи към друга раса и прочие, граничи с фанатизма. С какво право се мислят германците за великочовеци? За жалост, моите сънародници не се отнасят много по-човечно от немците.

Това, което имам да споделя накратко е животът на бежанците тук в Германия.
Бежанец получава 100 евро на месец джобни + 40 евро за транспорт, 32 евро за дрехи и храна. Дрехи и храна получават под формата на пари или ги снабдяват, или ваучери, които могат да употребят в регионалните магазини. Детските помощи за техните деца са 70 евро месечно на дете. Настаняват се в стая по 2ма в нормални апартаменти или общежития. Семейство с 2 деца живее в 2 стаен апартамент самостоятелно. Бежанците получават на първият ден специални документи, с които могат да се идентифицират( различни от паспорт и лична карта, но валиден идентификационен документ). Те имат право свободно да се движат в регион от 50 км. Децата в училищна възраст са задължени да посещават училище, децата над 3 години посещават детска градина.

Немците не спят - те знаят, че децата са носител на надежда за бъдещето и данъкоплатец, чийто вноски плащат пенсиите на застаряваща Германия.

Множество организации организират курсове по немски език. Други организации готвят, интегрират, съветват.Някой млади възрастни посещават училище, издава им се карта за ученик, която намаля част от разходите им. Част от бежанците -след престой от 12 месеца получават право да работят или да изучават професия. Преди това могат само да работят, както би казал някой-вместо да правят глупости и получават за това по 1 евро на час. Например като съдомиячи.

Всяка област разпределя средствата според собствените си представи, да попаднеш в малка баварска област е удар от съдбата. Във Франкфурт например получаваш всичко под формата на пари, баварците работят със ваучери. За сравнение - за да попаднеш в България като бежанец, трябва съдбата да ти е обърнала завинаги гръб.
Единственото успокоение е, че си все още жив.

От години ме е срам да съм българка. Затова целенасочено се преборих за немско гражданство. И макар в сърцето ми да тлее пламъче за българските мъки, всекидневно се разширява пропастта между моите разбирания и тези, които царят в "родината ми". Въпрос на време е да забравя къде съм родена.