Като тийнейджър много се впечатлявах на всекидневниците и списанията ,в които имаше картинки с малки разлики. В случая сравнявам сходни събития - един протест в защита на човешки права и един побой
04.06. 2010 Бамберг, Германия
Преди няколко дни недалеч от Нюрнберг,в един баварски град, който е обявен за международно културно наследство на Юнеско, се състоя мулти-културен празник, който завърши с човешка верига, дълга километър и половина. Около 3500 демонстранти, предимно студенти, се хванаха за ръце и обкръжиха конгресната зала в града. Поводът - от 2008 година NPD,( National Partei Deutschland - Национална Партия на Германия ) известна противоконституционна дясноекстремистка партия събира членовете си на републиканско ниво в града през първия уикенд на месец юни. Гражданите на Бамберг показват по миролюбив начин своето несъгласие с домакинската си функция.
Няма наранени, баварския вътрешен министър Йоахим Херман се изказа : "Радвам се на широкия граждански ангажимент срещу кафевия призрак* "
Ден преди това , 21-годишен студент, беше пребит на централната омнибус гара в града. Извършителят е задържан. Неговата алкохолна проба показва 1,06 промила.
*метафора на неонацисткото движение
06.06.2010 София , България
130 бяха българите, които се обединиха в защита на правата на нелегалните емигранти в България. Те демонстрираха пред Специален дом за временно настаняване на чужденци - Бусманци срещу процедурата за задържане, както и за осигуряване на условия за живот и професионална реализация на емигрантите в България. За повече информация - Неуютен блог на Светла Енчева
Час преди събитието петима младежи, която цел е била да изкажат гражданската си позиция, биват нападнати в маршрутка, която води до местоположението на митинга.
Къде са разликите?
1. Ниво и стил на медиите.
Германските медии - местни вестници, радиа, телевизии отразиха с възторг събитието по митинга. И поощриха гражданската позиция на демонстрантите. Побоя на автогарата беше само споменат в няколко интернет медии. На мен ми се наложи да издирвам този случай , за да мога да направя аналогия.
Българските медии отразиха предимно побоя,като го свързаха с митинга, за който само споменаха. Обвръзката остави впечатление в страничния наблюдател, че сякаш жертвата ,17-годишен младеж, който бива в следствие на побоя опериран в Пирогов , си е получил заслуженото, понеже е отивал да демонстрира.
Докога репортерите ще проповядват криворазбран морал?
Чудя се кой иска да му се продаде емисията с новини и защо се преследват само атрактивни - черни новини?
2. Обективност на журналиста
Всъщност събитията от побоя и демонстрацията и в двата случая не са обвързани. Намеренията на жертвите не са съотносими към митинга в Германия и България. В случая с Германия медиите отразяват събития, в България медиите манипулират мнението на зрителя респ. читателя. Поръчково драскачество?
3. Цивилисти -наблюдатели ?
В Германия побоя е извършен привечер без очевидци. В България - в 10 часа сутринта. Празна ли е била маршрутката,докато са пребивали четиримата младежи. Няма ли кой да прояви цивилен кураж, няма ли кой да повика силите на реда? Или няма гражданско общество, а е сбирщина от индивиди, които пак си кютат с мотото за главицата, което споменахме. "Колко се радвам, че не съм била там, можеха и мен да бият" - въздъхна някой и ми дожаля за него.
Ако аз бях там, в изява на граждански кураж щях да се подвизавам в репортерските заглавия : "Пребита двукратна майка, отиваща да демонстрира". Това с демонстрацията не бива да го пропускаме, да си знаят хорицата, че изказването на мнение не остава ненаказано. Така де, този път се утроиха, ако расте групата със същата геометрична прогресия, може да се наложи да се промени нещо. Ой, ой, ой колко неудобно за практикуващите жандармерски тантри и техните главонаведени сподвижници!
4. Разликата в крайния потребител
Очевидно малко интелигенция остана в татковината и не се съпротивлява срещу медийната боза.То срещу какво по-напред да се бори. Или още по-лошо - й е напълно безразлично какво се случва.Това е тъжно
5. Политиците
Докато в германската защита на човешките права се намесиха с мнение множество политици и полицейските власти се организираха да защитават протестантите, то по българския митинг,не се изказа никой политик все още. Мигрантите не могат да гласуват, и пари нямат.Понятие като професионален дълг, за намесените в политиката се дефинира само с обслужващи интереси и финансови ползи.
Аз намерих 5 разлики, а вие?
.jpg)
Показват се публикациите с етикет Бусманци. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Бусманци. Показване на всички публикации
неделя, 6 юни 2010 г.
четвъртък, 27 май 2010 г.
Реферат по имиграционни въпроси пред българска публика
„Да си призная - пристрастна съм!Моята най-добра приятелка е арменка. И когато преди години ми разказваше за изтезанията арменски , заедно гледахме документални филми , плаках с нея за болката на народа й. Тя рядко се оплакваше. Веднъж ми разказа за нейния приятел , който не можеше да се ожени за братовчедка й , понеже няма паспорт. Абсурд!? Не. Българоарменско ежедневие. Тогава се запитах - какво ли е да нямаш паспорт ?“
Някой индивиди започват да се прозяват...Преминавам бързо към същността на въпроса:
„Няколко години по-късно разбрах, че множество работещи в Обединени арабски емирства познават чувството да им бъдат отнети паспортите. Практиката е следната: За периода на престоя им работодателят съхранява документите за самоличност като ти издава нови , арабски лични карти. С новите документи не можеш да напускаш страната,можеш да се движиш само между емирствата. Паспортите могат да се получат след подпис в дебелия тефтер на облечен в дишдаша арабин, който гледа подозрително и предупреждава, че до 24 часа ( или след приключване на едномесечната отпуска ) трябва да бъдат върнати при паспортите на останалия персонал. Защо работодателят налага изкуствена забрана за пътуване? Приема се , че всеки работник с поведението си може да оскверни имиджа на компанията, затова те си запазват правото на санкция. Като родител към непослушното си дете.
Но да има абсурдни практика в Арабския свят сякаш сме свикнали. Ние – българите - се смятаме за по-развити. Доколко сме развити в отношението си към бежанците обаче?“
Тук излиза един колега с пенсионирана количка от бързия влак София-Варна. С ужасяващ стряскаш скърцащ звук той раздава студени напитки и разлива кафе от термоса. Арабско с много утайка.
„ Българската държава се отнася към кандидатите за бежанци по мащерски. Храни ги с хляб и чай и ги държи под абсолютен контрол. Отнема им правото да живеят свободно. Като наказание за извършена пакост. Налага забрани, а ако някой попита защо – отговаря ощипано: Ти знаеш колко по-зле има? В Афганистан нямат тапети по стените, в Бусманци има. Той да се радва, че и толкова му даваме.
Редно е да се запитаме Кой всъщност дава?Хайде сега по кръчмарски да извадим тефтера. Кой плаща сметката и кой поръчва музиката? И след като плащам, защо нямам право да определям. Нали уж мен-природеното дете -българчето пазят от лошия ми събрат.“
Поемам си въздух
"Не искам брат ми да е затворен. Не искам да се чувствам отговорна, че на него му е зле. Искам той да е свободен, да работи , плаща данъци и осигуровки , радва се на блестящо здраве, създава семейство и отглеждаме децата си заедно. Ооо, как бих се радвала той да живее сред нас,защото цвета на кожата му е друг. И неговите деца играят с моите. Защото само така няма да ме е срам, ако утре детето ми се скрие във фустите от уплаха, ако срещне цветнокож"
На сцената излиза псевдоадвокат, който се оказва всъщност журналист тип Папагал:
„Много шум се вдига и всеки публикува жежко мнение..Какво ме занимавате изобщо? Колко по-тежки случай има,айде,.. да се екстрадират оттам, откъдето са дошли...“
Тук нетърпеливи блогъри в унисон с оперението на артиста от първия ред го надвикват : „Ние се интересуваме, ние , ние писахме , ние, ние!“
„Прекрасно, вие сте запознати със проблема, нека преминем тогава към разрешението му. Да създадем неправителствен сектор, който по естествен начин да контролира своеволията на властимащите. Да ангажираме обществото- доброволци, приемни семейства. Ще се състои митинг на 06.06 от 11 до 13 часа пред Специален дом за временно настаняване на чужденци – Бусманци...“
Заглъхвам, от залата се носят стонове и възгласи.
Аз няма да дойда
И аз ,
И аз..
Залата се опразва.
Млад момък с тъпоумно изражение коментира: „Че кой ги е карал да се "плющят" като си знаят положението на нелегални?Пък теб да не съм те бил да ходиш в Арабия?Ай' мно'у ти здраве!“
На последния ред остава последната ми надежда за съмишленост. Един чичко на средна възраст още не е напуснал. Вероятно е заинтересован? Запътвам се задъхано към него, за да се запознаем. Радостта ми утихва с всяка крачка.
Той дреме.
Някой индивиди започват да се прозяват...Преминавам бързо към същността на въпроса:
„Няколко години по-късно разбрах, че множество работещи в Обединени арабски емирства познават чувството да им бъдат отнети паспортите. Практиката е следната: За периода на престоя им работодателят съхранява документите за самоличност като ти издава нови , арабски лични карти. С новите документи не можеш да напускаш страната,можеш да се движиш само между емирствата. Паспортите могат да се получат след подпис в дебелия тефтер на облечен в дишдаша арабин, който гледа подозрително и предупреждава, че до 24 часа ( или след приключване на едномесечната отпуска ) трябва да бъдат върнати при паспортите на останалия персонал. Защо работодателят налага изкуствена забрана за пътуване? Приема се , че всеки работник с поведението си може да оскверни имиджа на компанията, затова те си запазват правото на санкция. Като родител към непослушното си дете.
Но да има абсурдни практика в Арабския свят сякаш сме свикнали. Ние – българите - се смятаме за по-развити. Доколко сме развити в отношението си към бежанците обаче?“
Тук излиза един колега с пенсионирана количка от бързия влак София-Варна. С ужасяващ стряскаш скърцащ звук той раздава студени напитки и разлива кафе от термоса. Арабско с много утайка.
„ Българската държава се отнася към кандидатите за бежанци по мащерски. Храни ги с хляб и чай и ги държи под абсолютен контрол. Отнема им правото да живеят свободно. Като наказание за извършена пакост. Налага забрани, а ако някой попита защо – отговаря ощипано: Ти знаеш колко по-зле има? В Афганистан нямат тапети по стените, в Бусманци има. Той да се радва, че и толкова му даваме.
Редно е да се запитаме Кой всъщност дава?Хайде сега по кръчмарски да извадим тефтера. Кой плаща сметката и кой поръчва музиката? И след като плащам, защо нямам право да определям. Нали уж мен-природеното дете -българчето пазят от лошия ми събрат.“
Поемам си въздух
"Не искам брат ми да е затворен. Не искам да се чувствам отговорна, че на него му е зле. Искам той да е свободен, да работи , плаща данъци и осигуровки , радва се на блестящо здраве, създава семейство и отглеждаме децата си заедно. Ооо, как бих се радвала той да живее сред нас,защото цвета на кожата му е друг. И неговите деца играят с моите. Защото само така няма да ме е срам, ако утре детето ми се скрие във фустите от уплаха, ако срещне цветнокож"
На сцената излиза псевдоадвокат, който се оказва всъщност журналист тип Папагал:
„Много шум се вдига и всеки публикува жежко мнение..Какво ме занимавате изобщо? Колко по-тежки случай има,айде,.. да се екстрадират оттам, откъдето са дошли...“
Тук нетърпеливи блогъри в унисон с оперението на артиста от първия ред го надвикват : „Ние се интересуваме, ние , ние писахме , ние, ние!“
„Прекрасно, вие сте запознати със проблема, нека преминем тогава към разрешението му. Да създадем неправителствен сектор, който по естествен начин да контролира своеволията на властимащите. Да ангажираме обществото- доброволци, приемни семейства. Ще се състои митинг на 06.06 от 11 до 13 часа пред Специален дом за временно настаняване на чужденци – Бусманци...“
Заглъхвам, от залата се носят стонове и възгласи.
Аз няма да дойда
И аз ,
И аз..
Залата се опразва.
Млад момък с тъпоумно изражение коментира: „Че кой ги е карал да се "плющят" като си знаят положението на нелегални?Пък теб да не съм те бил да ходиш в Арабия?Ай' мно'у ти здраве!“
На последния ред остава последната ми надежда за съмишленост. Един чичко на средна възраст още не е напуснал. Вероятно е заинтересован? Запътвам се задъхано към него, за да се запознаем. Радостта ми утихва с всяка крачка.
Той дреме.
Абонамент за:
Публикации (Atom)