Монологът на михалеца

Друже,
айде,лека, полека
да 'одим по тая екопътека.
Тя е нова
и европейска
много е лачена и големейска.
Туй кмета на Ми'алци я освещава
сал бат бойко дет н'я посещава
Оттук
по нанадолнището
друг път кът' съ спуснеш
глей да н'съ 'лъзнеш
и по гол „дрън“ да лъснеш
Инак
мно'у 'убаво.
И водопад има
дето вудътъ не му мръзне на зима.
К'о да ти кажа
Чудна Природа
Не плачи ..
и другари ще имаш - гарванова порода.

Ще си говориш с тях
със чуждици
Нали от учебник те правих за чужди езици.
Пък нека ти се смеят , и те нявга ще узреят
„Ей , еднокракият, к'во ми се клатиш,
над тез' презрели мусински домати“

Ама,
ти верно крачиш на изкуз
да не си скъсал на крака минискус.
Да те подпра под мишката,чеки.
Смъкни ръцете де!
Брей, че са леки!

Скоро ще стигнем ,
мило другарче,
скоро ще видиш всичко,
макар че
Очите съшити,
а дрейите протрити.
Туй ,'щото
да смърдиш на дистанция
като президентска инстанция!
И на всеки да му пука,
че пазиш тука.
Недей се усмихва,
тъй де, цинично.
Да си плашило не е комично.