сряда, 12 май 2010 г.


Някъде преди 30 години гледах цирк за последен път, измърмори Господин Ц., но се се съгласи в името на семейството и децата да отиде, с надеждата представлението да е толкова скъпо, че съпугата му да каже снизходително : "Аз ще вляза сама с децата. Ще ти се обадя като свърши" Но уви! Без жалост бяха касирани няколко десетачки,после децата поискаха пуканки, напитки...о ужас и разорение. През оградата господин Ц. видя свой колега, който му махна снизходително. "Sauteuer!", твърдеше колегата, което се буквално означава свински скъпо и е равносилно да българска благословия по отношение на ценовата политика.Колегата бе обкръжен от нацупените си деца, на които бе отнето удоволствието да посетят цирк един път годишно.
"Че колко да струва?", замисли се госпожа Ц. "Много са ми весели тези германци", нареди си с възмущение тя - "хем искат да печелят, хем нищо да не плащат.Как се гледат 4 слона, 4 камили, 3 зебри, понита и коне? Как се вдига и смъква палатка всяка седмица?А тези акробатични номера са опасни и не могат да се изпълняват от 67 годишни. Нали уж всички на толкова трябва да се пенсионираме.." Господин Ц. само кимаше с глава от учтивост и се надяваше пледоарията на съпругата и представлението да приключат скоро. "Циркът не е за мен", мърмореше си той под носа, а една камила, от чиято уста течеше слуз се наведе над ложата, където семейство Ц. седяха и го накара с погнуса да потвърди мислите си.

2 коментара: