Rien

Bollywood в баварска облицовка

2010-12-06T22:41:00.003+01:00

Купих си сари. И индийски тенекиени бижута. Накичих се и реших да се продавам.Викам си 70 кила жива плът за 70 кила злато. При сегашните борсови стойности, заменям се веднага.
Който ме познава добре, ще започне да търси уловката, щото то не се е чуло и видяло Риен пари да печели. Че не е ли тя за пример в поддържането на комунизма, състрадателна към бедните и нещастните,а сега и към дебелите.

От януари предлагам ежеседмично танцов курс за индийски танци.Боливууд му викаме, иначе ние ще скачаме като козли в паници. Със събраните средства ще се закупят огледала за танцов курс с деца. Халилуя! Намерих му цаката, хем пари да искам,хем да не ги вземам.
Алтруизмът не се лекува.

Игра "Как чета?"

2010-06-15T18:42:00.004+02:00

И аз чета по игра от Шматкология
Случайно прочетох и реших да отговоря.
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?

Шоколад,кисело мляко,естествено не в комбинация. Като тийнейджър ядях семки за ужас на съквартирантите ми.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?

Не пия. Забравям. Унасям се. После се наливам с литър вода( особено след семките).

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти в книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?

Отбелязвам в лексии и учебници.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?

Помня номера на страницата.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?

Във ваканция, художествена.Оказва се, че чета предимно литература на определена тематика( според хобито или обучението към момента).

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?

Не. Освен, ако нямам изпит след 2-3 часа.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?

Мога да я захвърля и ако не ме дразни,но пък се яви нещо много по-интересно.

Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?

Зависи какво чета. Малко ме мързи и си преценявам дали ще ми потрябва някога. Затова и се случват големи простотии понякога.

Какво четеш в момента?

"Ein Kürbis für Mma Ramotswe" художествена , предназначена за мен. Иначе чета детски книги, с особена педагогическа насоченост всяка вечер.

Коя е последната книга, която си купи?
Купих си от разпродажба в една католическа библиотека няколко книжки на Артър Конан Дойл, хубав едър шрифт, миришат на камфор и успокояват , нищо,че са криминални.
с намерение съм като отида в българия да си купя "Кръстина и райските ябълки" от Красимира Кубарелова .Прочетох онлайн няколко реда и ми допадна. Смятам , че трябва да се подкрепят българските автори.

От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?

Чета по няколко. Според настроението на деня. Винаги имам по няколко успоредни проекта и множество хобита.Или , ако някакъв срок напира и ме натиска в гърба.

Имаш ли си любимо място/време за четене?

Ха. На компютъра обичам да чета.Новините ги чета в кухнята сутрин. Чета в леглото, в болницата или във влака. Общо взето като имам време. В 20.00 чета в детската стая на пода върху килимче с Мечо Пух.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?

Под поредица брои ли се ежедневника? Всичко чета. Но когато ми харесва автора, го търся отново и се интересувам за новото му произведение.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?

Хм, Софи Кинзела. Аз рядко препоръчвам.За това си има класация на бестселърите. Софи Кинзела ме спасява, ако някой ме пита за съвет. Тя е лесна за четене и приятна за запълване на времето.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)

Крия ги в шкафовете една върху друга, подарявам ги на приятели или на библиотеката.В нас само ще събират прах.

Коя е последната, която прочете?

Прочетох ли някоя скоро докрай?
Nirgendwo in Afrika - Stefan Zweig

Можеш ли да четеш и да слушаш музика едновременно?

Обичам тишината.По принцип не обичам да слушам музика. Насаме с мислите си,ооо да,това ме успокоява.

Препрочиташ ли книги?
За Децата, всеки ден.
За себе си -ако не е телефонен указател, защо да го правя?

Напомни ми времето, когато попълвах лексикон. Беше забавно.

Монологът на михалеца

2010-06-11T23:11:00.004+02:00

Друже,
айде,лека, полека
да 'одим по тая екопътека.
Тя е нова
и европейска
много е лачена и големейска.
Туй кмета на Ми'алци я освещава
сал бат бойко дет н'я посещава
Оттук
по нанадолнището
друг път кът' съ спуснеш
глей да н'съ 'лъзнеш
и по гол „дрън“ да лъснеш
Инак
мно'у 'убаво.
И водопад има
дето вудътъ не му мръзне на зима.
К'о да ти кажа
Чудна Природа
Не плачи ..
и другари ще имаш - гарванова порода.

Ще си говориш с тях
със чуждици
Нали от учебник те правих за чужди езици.
Пък нека ти се смеят , и те нявга ще узреят
„Ей , еднокракият, к'во ми се клатиш,
над тез' презрели мусински домати“

Ама,
ти верно крачиш на изкуз
да не си скъсал на крака минискус.
Да те подпра под мишката,чеки.
Смъкни ръцете де!
Брей, че са леки!

Скоро ще стигнем ,
мило другарче,
скоро ще видиш всичко,
макар че
Очите съшити,
а дрейите протрити.
Туй ,'щото
да смърдиш на дистанция
като президентска инстанция!
И на всеки да му пука,
че пазиш тука.
Недей се усмихва,
тъй де, цинично.
Да си плашило не е комично.

Открийте разликите - българо-германски картинен пъзел за един протест и един побой

2010-06-06T22:43:00.007+02:00

Като тийнейджър много се впечатлявах на всекидневниците и списанията ,в които имаше картинки с малки разлики. В случая сравнявам сходни събития - един протест в защита на човешки права и един побой

04.06. 2010 Бамберг, Германия
Преди няколко дни недалеч от Нюрнберг,в един баварски град, който е обявен за международно културно наследство на Юнеско, се състоя мулти-културен празник, който завърши с човешка верига, дълга километър и половина. Около 3500 демонстранти, предимно студенти, се хванаха за ръце и обкръжиха конгресната зала в града. Поводът - от 2008 година NPD,( National Partei Deutschland - Национална Партия на Германия ) известна противоконституционна дясноекстремистка партия събира членовете си на републиканско ниво в града през първия уикенд на месец юни. Гражданите на Бамберг показват по миролюбив начин своето несъгласие с домакинската си функция.
Няма наранени, баварския вътрешен министър Йоахим Херман се изказа : "Радвам се на широкия граждански ангажимент срещу кафевия призрак* "
Ден преди това , 21-годишен студент, беше пребит на централната омнибус гара в града. Извършителят е задържан. Неговата алкохолна проба показва 1,06 промила.
*метафора на неонацисткото движение

06.06.2010 София , България
130 бяха българите, които се обединиха в защита на правата на нелегалните емигранти в България. Те демонстрираха пред Специален дом за временно настаняване на чужденци - Бусманци срещу процедурата за задържане, както и за осигуряване на условия за живот и професионална реализация на емигрантите в България. За повече информация - Неуютен блог на Светла Енчева
Час преди събитието петима младежи, която цел е била да изкажат гражданската си позиция, биват нападнати в маршрутка, която води до местоположението на митинга.

Къде са разликите?

1. Ниво и стил на медиите.
Германските медии - местни вестници, радиа, телевизии отразиха с възторг събитието по митинга. И поощриха гражданската позиция на демонстрантите. Побоя на автогарата беше само споменат в няколко интернет медии. На мен ми се наложи да издирвам този случай , за да мога да направя аналогия.
Българските медии отразиха предимно побоя,като го свързаха с митинга, за който само споменаха. Обвръзката остави впечатление в страничния наблюдател, че сякаш жертвата ,17-годишен младеж, който бива в следствие на побоя опериран в Пирогов , си е получил заслуженото, понеже е отивал да демонстрира.
Докога репортерите ще проповядват криворазбран морал?
Чудя се кой иска да му се продаде емисията с новини и защо се преследват само атрактивни - черни новини?
2. Обективност на журналиста
Всъщност събитията от побоя и демонстрацията и в двата случая не са обвързани. Намеренията на жертвите не са съотносими към митинга в Германия и България. В случая с Германия медиите отразяват събития, в България медиите манипулират мнението на зрителя респ. читателя. Поръчково драскачество?
3. Цивилисти -наблюдатели ?
В Германия побоя е извършен привечер без очевидци. В България - в 10 часа сутринта. Празна ли е била маршрутката,докато са пребивали четиримата младежи. Няма ли кой да прояви цивилен кураж, няма ли кой да повика силите на реда? Или няма гражданско общество, а е сбирщина от индивиди, които пак си кютат с мотото за главицата, което споменахме. "Колко се радвам, че не съм била там, можеха и мен да бият" - въздъхна някой и ми дожаля за него.
Ако аз бях там, в изява на граждански кураж щях да се подвизавам в репортерските заглавия : "Пребита двукратна майка, отиваща да демонстрира". Това с демонстрацията не бива да го пропускаме, да си знаят хорицата, че изказването на мнение не остава ненаказано. Така де, този път се утроиха, ако расте групата със същата геометрична прогресия, може да се наложи да се промени нещо. Ой, ой, ой колко неудобно за практикуващите жандармерски тантри и техните главонаведени сподвижници!
4. Разликата в крайния потребител
Очевидно малко интелигенция остана в татковината и не се съпротивлява срещу медийната боза.То срещу какво по-напред да се бори. Или още по-лошо - й е напълно безразлично какво се случва.Това е тъжно
5. Политиците
Докато в германската защита на човешките права се намесиха с мнение множество политици и полицейските власти се организираха да защитават протестантите, то по българския митинг,не се изказа никой политик все още. Мигрантите не могат да гласуват, и пари нямат.Понятие като професионален дълг, за намесените в политиката се дефинира само с обслужващи интереси и финансови ползи.

Аз намерих 5 разлики, а вие?

На футболен мач за жени и кучета - безплатно!

2010-06-05T23:32:00.010+02:00

За трети път тази година ( без да се броят телевизонните предавания) отивам да гледам футбол. И докато предишните посещения засягат исторически сблъсъци на титани като Байерн Мюнхен, и Санкт Паули и техния възход, то този път си отидохме на съвсем обикновен селски мач. Гюнтер,свикнал да притежава хобита без да имам никаква далавера в тях, очевидно бе решил, че се е оженил за някой кумпел ( от немски'Kumpel' - приятел,диалектно, използвам го понеже винаги го асоциирам с българската дума за неособено умен човек - лумпен). Той се опитва яростно да намери подходяща тема за разговор в семейството, бидейки сигурен, че това не е развитието на DAX , тъй като от икономика хабер си няма. "Футболът е разковничето " мислеше си той, "Той е като времето, там може винаги да имаш мнение без да засегнеш някого. Той е синоним за толерантност и разбиране. Удобен за small talk и по-безопасен от клюката."
Гюнтер ходи на футбол , защото:
1) го интересува.
2) като брейнсторминг, тренира си мозъка с помнене на глупости.Резултати, позиции в табелата, по дати и години, лични данни на футболистите. Наскоро ми разказа как Ксавиер Найду бил любимия певец на Бастиян Швайнщайгер, докато с трудност достигна до правилния отговор на въпроса кой е любимия попизпълнител на съпругата му.
Риен се лукавее и ходи с него на футболни срещи по няколко жизненоважни причини за съпругата на германеца:
1) бяга от скуката
2) изпробва си камерата за снимки в движение
3) за ужас на съпруга, пие кафе вместо бира и се среща с други невести на запалянковци, или същисани женки с футболни предпочитания
Въпреки, че познава много такива ,тя все още си мислеше, че нещо не им е наред. Сигурно са израждани с вакуумна помпа и по тези причини са им увредили някой женски ген , което ги кара да пият Радлер (комбинация от бира и спрайт), да имат пропорцията на тукашни пощенски кутии( 160х60х60 см ),за по-високите може и в мащаб 1:1,5 и естествено да се интересуват от изкуството за водене на топката, а не от екземплярите, които в края на мача събличат фланелките и показват шесторна коремна преса. Ум да ти зайде!

Та така де,още на врата я спира баварския шовинизъм.
Цена на билета :
За възрастни -3,50 евро
За пенсионери, инвалиди, жени - 2 евро
А можеха да напишат "Жени и кучета- безплатно"!
Плати си лептата, при което я изгледаха странно , заради наличието на фотоапарат . По-късно се сети, че пресата влиза безплатно.Шмекерливият български характер се обади, тя се възползва от телеобектива и се нареди зад футболната врата, което ги спаси от препичащото слънце.
Играта беше всъщност релегационна, определяше се кой се издига от селската в градската лига, характеризираше се с темпо, множество ситуации и напрежение до последната минута.

По-забавната част беше седмия гол (жените смятат головете сборно!), в който по детски и без ускорение прокараха на вратаря топката между Х-образните крака, а той като усети грешката си, се опита, пълзейки, да спаси сигурния гол. След това комично изпълнение реши да помага на отбора си, гледал и той международни срещи, и се нареди за един ъглов удар на отсрещната врата. И после бяга през глава, понеже неговия отбор (синьобелия) загуби топката, та се наложи след 93 минути на 28 градуса немско слънце да спринтира през полето. Червенобелите сакатлъци не успяха да вкарат гол на празна врата, макар да имаха предимство. В края на краищата спечелиха,благодарение на гола Хикс. Гюнтер , който преди 2 седмици твърдеше, че до средата на август няма да гледаме футбол, изключавайки световното, беше щастлив, че вместо да обикаля и посещава исторически монументи, не си беше изгубил времето в безплодни занимания, наяде се с братвурст и като си прибра си пусна спортното студио и захърка на дивана.
Риен беше доволна, понеже имаше база за разсъждение (и компютъра остана свободен) :
Въпреки жегата, играта беше с високо темпо до последната минута.Непоклатим немски дух и борбеност преобръщаха играта няколко пъти. Безотказни, организирани, единни.
На селския стадион няма разделение на запалянковците. Запалянковците са практически смесени. Всеки вика за отбора си и никой не се бие, не плюе съседа си.
При 1000 посетители нямаше нито един полицай. От спортния съюз доброволно се бяха заели с позицията на въдворители на реда цели двама човека. И понеже народът нямаше никакво намерение да се въодушевява, те тикаха една двуколка с напитки с оправданието , че е настанала в Германия непоносима жега.

Извод: Толерантността се изгражда чрез колективен спортен дух. Дали пък пътят към усъвършенстване на българина и разбирането му за ближния, и чуждоземния, не минава през участието му в спортни съюзи?
"От мен да мине",помисли си Риен," може и като съпруга на запалянко.Да пие кафе и да събира материал за клюки.Важното е да се социализира и научи на толерантност."

Оле, оле, оле!

За хобито и хобита

2010-06-01T13:52:00.004+02:00

Имам си и аз едно хоби ...да не ти е хоби. Чета много. И понякога безсмислици.

Чета си Кака Сийка и разсъждавам върху ултимативната рецепта да продаваш на база на дразнението. След като прочета текста изпадам в див гняв за безсмислиците , който успокоявам като си представя доволната лонгалонска физиономия от факта, че е ядосал събеседника си. За първи път се чудя : Аз харесвам ли го този автор ...или ме дразни този графоман? Бушувам се да напиша обстоятелствен коментар как някой за запознати с арабската култура, а други ( предимно българи) говорят наизуст. Провокативен, като гол задник , изплющява си мнението и като хобит, презрително гледа отдолу как великаните се избиват и коментират ли , коментират. Което го прави продаваем.За журналист може и да не става, Хобитът, но икономически обосновано си води блогът.
От друга страна,казах си, днес се впечатлих в откровенната псувня , която открих сред коментарите на Vesti.bg. Сякаш съм забравила колко крайни и директни са читателите. Е, на фона на този шок, как' сийкината откровеност не ме плаши. Може пък да го линквам.

Така си мърморих, мърморих.
Минаха няколко часа и с нетърпение отворих блога. Оня същия, който оплюх. И започнах да търся, незнам какво да търся. Ах, не е продажен стилът, той просто е средностатистичен. И все пак странен. Краен.
Хареса ми. Като съпруг , който си събува чорапите и отказва да се изкъпе, защото му се изсушава кожата. Мразиш го, че е смрадлив, и го обичаш заради твърдото му мнение.
Може да се биете, може да се любите- важното е да не сте си безразлични.

Дали да не почна да пиша за секс, за религия или за някоя актуална глупост?
Ах, не , ще го оставя на професионалистите.

Реферат по имиграционни въпроси пред българска публика

2010-05-27T11:10:00.004+02:00

„Да си призная - пристрастна съм!Моята най-добра приятелка е арменка. И когато преди години ми разказваше за изтезанията арменски , заедно гледахме документални филми , плаках с нея за болката на народа й. Тя рядко се оплакваше. Веднъж ми разказа за нейния приятел , който не можеше да се ожени за братовчедка й , понеже няма паспорт. Абсурд!? Не. Българоарменско ежедневие. Тогава се запитах - какво ли е да нямаш паспорт ?“

Някой индивиди започват да се прозяват...Преминавам бързо към същността на въпроса:

„Няколко години по-късно разбрах, че множество работещи в Обединени арабски емирства познават чувството да им бъдат отнети паспортите. Практиката е следната: За периода на престоя им работодателят съхранява документите за самоличност като ти издава нови , арабски лични карти. С новите документи не можеш да напускаш страната,можеш да се движиш само между емирствата. Паспортите могат да се получат след подпис в дебелия тефтер на облечен в дишдаша арабин, който гледа подозрително и предупреждава, че до 24 часа ( или след приключване на едномесечната отпуска ) трябва да бъдат върнати при паспортите на останалия персонал. Защо работодателят налага изкуствена забрана за пътуване? Приема се , че всеки работник с поведението си може да оскверни имиджа на компанията, затова те си запазват правото на санкция. Като родител към непослушното си дете.
Но да има абсурдни практика в Арабския свят сякаш сме свикнали. Ние – българите - се смятаме за по-развити. Доколко сме развити в отношението си към бежанците обаче?“

Тук излиза един колега с пенсионирана количка от бързия влак София-Варна. С ужасяващ стряскаш скърцащ звук той раздава студени напитки и разлива кафе от термоса. Арабско с много утайка.

„ Българската държава се отнася към кандидатите за бежанци по мащерски. Храни ги с хляб и чай и ги държи под абсолютен контрол. Отнема им правото да живеят свободно. Като наказание за извършена пакост. Налага забрани, а ако някой попита защо – отговаря ощипано: Ти знаеш колко по-зле има? В Афганистан нямат тапети по стените, в Бусманци има. Той да се радва, че и толкова му даваме.
Редно е да се запитаме Кой всъщност дава?Хайде сега по кръчмарски да извадим тефтера. Кой плаща сметката и кой поръчва музиката? И след като плащам, защо нямам право да определям. Нали уж мен-природеното дете -българчето пазят от лошия ми събрат.“
Поемам си въздух
"Не искам брат ми да е затворен. Не искам да се чувствам отговорна, че на него му е зле. Искам той да е свободен, да работи , плаща данъци и осигуровки , радва се на блестящо здраве, създава семейство и отглеждаме децата си заедно. Ооо, как бих се радвала той да живее сред нас,защото цвета на кожата му е друг. И неговите деца играят с моите. Защото само така няма да ме е срам, ако утре детето ми се скрие във фустите от уплаха, ако срещне цветнокож"
На сцената излиза псевдоадвокат, който се оказва всъщност журналист тип Папагал:
„Много шум се вдига и всеки публикува жежко мнение..Какво ме занимавате изобщо? Колко по-тежки случай има,айде,.. да се екстрадират оттам, откъдето са дошли...“

Тук нетърпеливи блогъри в унисон с оперението на артиста от първия ред го надвикват : „Ние се интересуваме, ние , ние писахме , ние, ние!“

„Прекрасно, вие сте запознати със проблема, нека преминем тогава към разрешението му. Да създадем неправителствен сектор, който по естествен начин да контролира своеволията на властимащите. Да ангажираме обществото- доброволци, приемни семейства. Ще се състои митинг на 06.06 от 11 до 13 часа пред Специален дом за временно настаняване на чужденци – Бусманци...“

Заглъхвам, от залата се носят стонове и възгласи.
Аз няма да дойда
И аз ,
И аз..

Залата се опразва.
Млад момък с тъпоумно изражение коментира: „Че кой ги е карал да се "плющят" като си знаят положението на нелегални?Пък теб да не съм те бил да ходиш в Арабия?Ай' мно'у ти здраве!“
На последния ред остава последната ми надежда за съмишленост. Един чичко на средна възраст още не е напуснал. Вероятно е заинтересован? Запътвам се задъхано към него, за да се запознаем. Радостта ми утихва с всяка крачка.
Той дреме.

Мечтание

2010-05-20T17:30:00.001+02:00

Добрите хора спазват закона

2010-05-17T22:48:00.005+02:00

Този разказ е плод на авторска измислица. Всякаква прилика с действителни лица и факти е напълно случайна.

Комисар Георги Иванов завъртя шайбата на вентилаторната печка, която той нежно наричаше духалка, до краен предел, малко след шеста степен. Прегрелият реотан беше затоплил пластмасата и почти изгаряше подбедриците му, които Иванов търкаше , за да разнесе топлината.
„Брех, че студ!Пък март. Не може да се стопли човек“, каза шефът на дирекция" Миграция" и потърси с поглед секретарката си, която като срещна погледа на висшестоящия, припряно приключи телефонния си разговор, оставяйки впечатление, че говори отново с любовника си. „Петровааа, я направи кафе, че ми замръзна устата. Ти обади ли се на ония за парното?“ Петрова кимна като сервира чаша горещо кафе в полуприведена поза, която разкри пищните й гърди. „Ой, бабацо!“помисли си Иванов , но студът отклони мислите му от разгулна в професионална насока.
„И какво казаха, кога ще дойдат? Ей, големи тюфлеци, само се мотат , няма управия тази държава.“ Иванов шумно отпи глътка. Телефонът иззвъня и го сепна. Жарката течност опари устните му, той подскочи и изплю част върху ризата си. Последва ред благословии, придружени с търсене на кърпа. Телефонът продължаваше да звъни.
Младши-експерт Карайорданов вдигна слушалката, която след кратко приемане на адресата, закри с ръка и зашепна. :“Ш-ш-ефе, пак ония лудите от интернет с бременната арменка?Щ-що не сме я пусне-е-ели?!“ , младият мъж имаше лек говорен дефект, който го издаваше винаги, когато е притеснен.
Кафето на Иванов приседна. „Кажи им, че ме няма и ти не отговаряш на въпроси!“ и продължи да мърмори „Незаконно сме я били задържали. Всички станаха юристи. Събрали се пет човека и манипулират мнението на гражданина. Всичко си е по правилата. Като го позволява закона.“ и се огледа за съпричастие.
Това , което комисарят имаше предвид под позволението на закона, беше порочната политика в Агенцията на бежанците да раздава картончета и отлага регистрирането на молбите за статут на бежанец, като по този начин , мигрантите, поради нерегистрация на молбата биваха фактичеки принуждавани да остават нелегално.И оттам неговия отдел притежаваше всички права да наложи мярки по осмотрение – подписка или задържане. Ако някой се оплачеше от едните, биваше притиснат от другите. Задържането се осъществяваше в построения преди пет години, Дом за временно настаняване на чужденци , в околностите на столицата.Понятието „временно“ доста разтегливо, беше заради предвидения законов срок от шест месеца, но при стройна съдебна система продължаваше до няколко години.По тези причини преди няколко месеца анархо-либерали, както Иванов ги наричаше се бунтуваха срещу съоръжението, като развяваха плакати и вдигаха медиен и блогърски шум. Изявяваха граждандската си позиция.
Петрова още гледаше недоумяващо, нея я бяха назначили наскоро и трябваше тепърва да я обучават .
„Еее, туй днешната младеж , само глупости са им в главите. Труд трябва , труд, като едно време. Я да им дадем по една мотика и да ходят да копаят. Слава богу, на този протест бяха шепа хора. Не разбират ли, че ние мислим за националната сигурност. Това е приоритет при вземането на решения. Да сме освободили хората в Бусманци, че стоели вътре с години. Ми да стоят. Де са 'ръгнали?Не било законно, те на мен законност ще ми вменяват.“ Иванов си пое дълбоко дъх, отпи от кафето, като се надяваше Петрова да е доволна от демагогското обяснение. Но тридесетгодишната седемдесеткилограмова икономистка го гледаше с широко отворени очи, от недоумение пищния й бюст се надигаше ускорено от учестеното й дишане. Тази картина се хареса на Иванов, който разсъждаваше над двадесетгодишния си брак като страдание, а съпругата си като необходимото зло, което трябваше да поддържа домакинството и да прави салата ,когато се събираха с приятели да пият ракия и да гледат футбол, или накратко при мачовизация. След кратка пауза, като канализира мислите си, той продължи :
„А сега с тази арменка. Двадесет и двегодишна фръцла дошла на гости на нелегалния си приятел, а не иска да си ходи. Искала с него да живее,Се-МеЙ-ство ще гради“ като натърти на думата семейство, физиономията му се разкриви във иронична усмивка. „Пък той нямал документи, понеже бил дошъл с родителите си тук като дете и сега арменската държава не признава акта му за раждане от СССР и без военен билет само на негова база не иска да му издаде паспорт. Тоест, Киркорчо, май му беше името, не ще да си ходи в Армения понеже цялото му семейство било с постоянно пребиваване. Той е пълнолетен, да ходи да отбива военна служба. А не да ми чака да стане на 27, да си плати рушвета в арменското посолство. Къде е спал досега? Да си беше отишъл в Армения преди да стане пълнолетен и да си изкара паспорт. Като няма паспорт , как да му дадем постоянно пребиваване. Сега се влачи при нас с молба за бежанец. Видиш ли, арменецът , бил без гражданство, понеже не му давали от посолството паспорт и следователно бежанец. Не им стига това, ами и врякат до Бога“ Иванов очевидно не беше вярващ, щом си позволяваше безпричинно да намесва божии сили. Типично за средностатистически български , той не се свенеше да удурдисва тъпизма с ефеизма и да нарича смесицата им с българско тълкуване на текстве на наредби, законност.
Именно една такава наредба даваше право „по усмотрение на изпълнителната власт“ да се въвеждат различни мерки срещу чуждестранни лица с неизяснен статут, тоест в обща процедура, която приключваше в деветдесет процента от случаите негативно за кандидатите и задоволително за служителите в агенцията по бежанците. Защото последните след всяка депортация те потриваха ръце самодоволно и се радваха на бонуса в края на годината за успешно свършена работа и предотвратения нелегална емиграция.
Когато , преди години в началото на деветдесетте братовчедът на Иванов му разказваше как е преминал тайно границата за Германия и се е укривал при познати, докато някой добросъвестен германец го е издал и са го пратили в лагер, където е хванал краста, Иванов злорадстваше над неуспеха му и с неверие споменяваше на жена си: „Ще стане неговата работа, отиде кат' Аслан, върна се насран“ Братовчедът Митко , по професия зидаромазач, беше успял човек. Него ни краста, ни зъбобол, ни лагер и черен печат го мори. Той бе успял да омагьоса със снажния си вид, катранените чупливи коси и сини очи една местна селянка, да се ожени за нея, да изкара тамошната специализация за бояджия и да печели в марки. И колкото повече се увеличаваше благосъстоянието му,изразено във видео за майка му и стар Опел Кадет, популярен под псевдонима „капка“, толкова повече се смазваше самочувствието на Иванов, който всяка събота , вместо да гледа мач, ходеше да копае бустан и да носи буркани с лютеница, грах и бакла от майчината си зимнина, за да се прехранва. „Камъкът си тежи на мястото“- клиширано повтаряше той и не забелязваше как жена му тайно плачеше, когато с провинциалните си доходи не можеше да си купи ново червило на Лореал.
Комисар Иванов се сети за арменската двойка. „Тази малката ще я депортираме. Забременяла, докато чакала. Няма време за губене. Да я тикнем в Дома в Татулово, може да й дойде акъла и сама да си тръгне.Иначе, съдът, ако чакаме може да роди и тогава, върви я спасявай, ще вземе да кандидатства за статут на постоянно пребиваване. Петрова, напечатай заповед за крайна мярка задържане под стража, Карайорданов ще ти обясни ...“ и преди младата жена да затвори вратата чу зад гърба си
„Иии, Петрова, още нещо ...свържи ме с Григоров. “
***
Върху прашното бюро лежаха няколко папки, които съдържаха молби на бежанци. Неблагодарна сган, помисли си той и удари най-често използвания печат , като върху белия лист се появи диагонален червен надпис – Отказ!За последните седем години, тази практика се беше превърнала в ежедневие – четиринадесет хиляди молби за бежанската защита ,от тях бяха хиляда и четиристотин одобрени, като за всички тях се шушукаше, че му е платен дебел подкуп. Председателят на Агенцията за бежанците Иван Григоров , беше на 45 години, 172 сантиметра висок и още толкова кръгъл, леко оплешивялото му теме проличаваше сутрин, когато няколко косъма се изправяха и люшкаха в унисон с меланхолията , с която той се придвижваше от колата до бюрото си. Посребрените му коси издаваха, че с много нерви се беше добрал до този управнически стол и сега присъщо на позициите, където авторитарно се вземат решения се опитваше за срока на управлението си да увеличи загубеното в драпане за кокала под формата на рушвети финансово състояние. И сега никой не можеше да му отнеме привилегията да удря печат за неодобрение на кандидатите за статут на бежанец. „Ние сме външна граница на Европейския съюз и като такава носим голяма отговорност за опазване трафика на нелегални емигранти“ твърдеше с монотонен глас Григоров и напомняше на изявление на автогара за пристигащите и заминаващи автобуси. А кандидатите за бежанци се оплакваха от условията в транзитния център със затворен режим, който противно на лагера на Митко от преди двадесет годинни забраняваше на пребиваващите в него връзка с външния свят. Предимно, ако външния свят беше също нелегален. “ Какво са ревнали? Да си ходят, откъдето са дошли. Да не съм ги канил. Маймуни разни.“
Голямата слабост на Григоров беше неговата дъщеря, която преди три години завърши Езиковата гимназия и говореше свободно английски и френски.След дипломирането Елена Григорова не се притесняваше, че ще я приемат в Икономическия факултет в столицата, нито във факта, че след завършването му, ще й намерят работа. Това, което я притесняваше беше факта, че не може да си намери свестен мъж. Нейните ухажори бяха или от ония пънове, които никакви пари не изкарваха, а искаха приятелката им да е поддържана жена , или от другите, пуяци, които гордо се показваха със завоеванието им, чието приложение беше в синхрон с положението им , а именно оценено по външния си вид и сексуалната си активност. Затова търсенетто на подходящ съпруг , в синхрон с майчините притеснения за некадърността на младото поколение, се превърна в идея, която като паяжина обви душата на тинейджърката и безмилистно изяждаше кацналите като насекоми нормални младежки мечти и стремежи към спортни активитети с връстници.И интелигентните, но бедни почитатели. За тях тя нямаше време.
Елена притежаваше класа, буйна руса грива и кокалеста снага, която поддържаше с ограничение и протеинов режим. Всъщност хранителните й навици я занимаваха повече от кандидатстудентския изпит и тя често и задъхано обясняваше в многочасови пледоарии пред приятелки от кафе на кафе как е превърнала по-женски заформения тинейджър в елегантна млада дама. След дълги дискусии относно здравословността на режима, който тя насъскано защитаваше срещу нейната най-добра приятелка и съученичка, която тренираше и нямаше щастието да притежава рахитични обиколки в отговор на съвременното Туиги-разбиране за красота в България, Елена се чувстваше енергийно изхабена. За една казваше ,“Тя е енергиен вампир“, за друга „ Ако изляза с нея , ще се срамувам, защото тя няма маркови дрехи“ И бавно се отклоняваше от хората , с които беше израстнала. „Пътят към Елитът изисква своите жертви“, казваше си тя , и приемаше загубата на приятелството, изградено на база на сходен интелект в ученическите години по-леко, и го заменяше с такова, което се обосноваваше на икономически връзки и финансови ползи. Едно внушение на майка й беше донякъде виновно за изхода на тези приятелства. „Децата от бедните семейства само завиждат на тези от богатите“ , повтаряше нейните думи Елена и се самопричисляваше към втората група.
Елена Григорова беше гледала един документален филм за университетите в Шотландия и се беше влюбила във Университета Сейнт Андрюз, където случайно е следвал принц Уилям. Дали се беше влюбила във учебното заведение или във възможността да се запознава само със принцове и величия от всякакво естество, беше съмнително. И така докато Елена сънуваше как играе на най-старото университетско голфено игрище и взема участие в поло турнир,за Иван Григоров трябваше да забрави честността си и заплатата на обикновен чиновник и да въведе мерки, известни в българския бюрократичен жаргон като "протакане" и "натъмъняване", с които да събира кървави пари, за да я издържа дъщеря си в кралското учебно заведение.
Беше малко след дипломирането й в колежа, Елена беше си намерила работа като международен сътрудник в една британско-нигерийска компания и родителите й вече не ходеха, а хвърчаха от гордост заради сумата, която печелеше и с която успешно връщаше заема ,с които беше платила таксите по учението си. Мечтата за съпруг беше преследвала усърдно и беше сгодена за Абдула, син на нигерийски милионер. Щастливата новина от бремеността на Елена, не беше посрещната с патос от родителите й, поради потенциалния тъмен цвят на кожата на детето й. Но това което съсипа Иван Григоров беше спонтанния аборт , който отне живота на бъдещия му внук и на дъщеря му. Увеличен черен дроб, споходен от болки и внезапна смърт. Когато Абдула се опита да прегърне и плаче на рамото на посърналия Григоров в британската клиника, последния го възнагради само със студеното си пренебрежение. Дълбоко в душата си, за смъртта на Елена той обвини тъмнокожия годеник на дъщеря си поради невнимание, британските лекари поради немърливост, господ поради жестокост. И в сърцето си намрази всички чужденци.
Дали по тези причини или някакви други, той чувстваше след всеки отказ удовлетворение. И в някой случай дори се свързваше с комисар Иванов , за да организира достойно положение за нелегалните в Домът за временно настаняване в Татулово, в близост до столицата– далеч от българите , зад високи стени от тухли , обвити с бодлива тел.
Телефонът иззвъня.
„Иване, имаме проблем с тази арменка. Получих много електронни писма, тези нахранимайковци,които "правозащитници" се наричат, стават агресивни?“ , се чу гласа на Иванов от другия край на жицата.
„Куче, дето много лае,...нали знаеш.Не им обръщай внимание. Всичко е законно. Те призовават към беззаконност и в съмнение в авторитета на милицията.Ние сме добри хора, спазваме законите.“ , и преди да чуе как Иванов облекчено си отдъхна след това грамофонно обяснение, той грабна една книга от бюрото си и размаза една хлебарка на стената. Дори не забеляза, че това е Женевската конвенция за бежанците от 1951, в която се уреждаха проблематика на тези хора, които идваха от несигурни държави и търсеха подслон и закрила. Това не интересуваше Григоров, не го интересуваше кой какви права има. Важно беше процедурата да бъде спазена според законовите разпоредби. А че буквалното четене на тези разпоредби беше в конфликт с основните човешки права, той не разбираше, но знаеше , понеже това бяха безрезултатните крясъци на няколко активни анархисти.
Несмущаван в мислите си за унищожението на хлебарките и чужденците, Григоров телефонираше в търсене на съдията , който в едноличен състав, ще води делото относно жалбата срещу агенцията. „Може пък нещо да се направи.“, мислеше си председателя с надеждата съдията да е „свой човек“. „Анархо-либерали, ще им дам да се разберат.“ , изсъска той наглас. После притеснено се огледа , дали е сам. Въздъхна в знак на облекчение. Никой не го чу. Само от горната лавица му се усмихваше запрашения никоганепрочетен екземпляр на една книга, в която се говореше за права. Права, които бяха на Киркор насилствено административно от собствената му и от българска страна отнети- правото да учи, да пътува, да кара кола, да създаде бизнес, да обича и бъде обичан, правото на семейство, да бъде личност.
От последната лавица се усмихваше мрачно българската Конституция.

2010-05-12T09:47:00.003+02:00

Някъде преди 30 години гледах цирк за последен път, измърмори Господин Ц., но се се съгласи в името на семейството и децата да отиде, с надеждата представлението да е толкова скъпо, че съпугата му да каже снизходително : "Аз ще вляза сама с децата. Ще ти се обадя като свърши" Но уви! Без жалост бяха касирани няколко десетачки,после децата поискаха пуканки, напитки...о ужас и разорение. През оградата господин Ц. видя свой колега, който му махна снизходително. "Sauteuer!", твърдеше колегата, което се буквално означава свински скъпо и е равносилно да българска благословия по отношение на ценовата политика.Колегата бе обкръжен от нацупените си деца, на които бе отнето удоволствието да посетят цирк един път годишно.
"Че колко да струва?", замисли се госпожа Ц. "Много са ми весели тези германци", нареди си с възмущение тя - "хем искат да печелят, хем нищо да не плащат.Как се гледат 4 слона, 4 камили, 3 зебри, понита и коне? Как се вдига и смъква палатка всяка седмица?А тези акробатични номера са опасни и не могат да се изпълняват от 67 годишни. Нали уж всички на толкова трябва да се пенсионираме.." Господин Ц. само кимаше с глава от учтивост и се надяваше пледоарията на съпругата и представлението да приключат скоро. "Циркът не е за мен", мърмореше си той под носа, а една камила, от чиято уста течеше слуз се наведе над ложата, където семейство Ц. седяха и го накара с погнуса да потвърди мислите си.